„Общуването ни едни с други отразява танца между любовта и страха.“
Рам Дас,
американски духовен учител и писател
Свободата е интересна тема.
Много ни се иска да бъдем свободни, да нямаме окови, ограничения, граници и всичко това звучи толкова добре, говорейки за себе си..
Как звучат обаче нещата, когато тази така лелеяна свобода, опре до партньора в живота ни?
Дали сме склонни да „дадем“ това сладко право и нему?
Свободата е правото на всеки да има лично пространство, свои си занимания, мечти, цели, приятели, фантазии и дори тайни, да, тайни, които не е длъжен да споделя „на всяка цена“, ако не го усеща, като вярното за него към момента..
Това е възможността да си ядосан, да не ти се говори, да искаш да останеш или О, Боже, да излезеш сам, защото си отделна личност със собствен вътрешен свят и потребности..
И какво се случва тук често?
Порой от въпроси, разпити, сълзи и обвинения във всякъкви възможни и невъзможни „престъпления“ и мисли как той/тя е егоист/ка, не ме обича вече, крие нещо, има друг/друга и т. н. и т.н..
В същото време драматурга на цялата сага е напълно сигурен, че е прав и това не е изконната свобода и право на партньора в този момент, а НЕуважение, НЕзачитане, НЕ незнам си кво си към него, НО това важи само за другият, нали така?
Щом опре до нас, нещата са различни. Не ли?
Друг е въпросът, че никой няма вселенската сила да „дава“ или „ограничава“ свободата ни да Бъдем!
Съвсем отделна тема е признак на какво е подобен тип поведение и колко би издържала връзка в която единят се чувства „половинка“, очаквайки и изисквайки другият да го „допълва“.
Като човек преминал подобни етапи знам, колко уморително, изнервящи и тотално изцеждащо е да живееш в такъв филм.
Моят начин беше, първо да си го призная.
Ей така, по старият начин, като лечение на зависимост, където крачка първа към решаването на проблема е признаването му.
После дойде осъзнаването защо, откъде и какво го предизвиква.
Забележете, тук не иде реч да се нахвърлим яростно върху си, а да проявим съчувствие към себе си.
Съчувствие не Самосъжаление, смятам е видна разликата..
Чак тогава моделите, неудоволетворените нужди и страховете, провокиращи това поведение, започват да подават лица.
Избирателната свобода е много разпространена, но от личен досег знам, че всеки опит да контролираме друго свободно, човешко същество, обвързва и наранява единствено нас самите..
СЪЗДАТЕЛ 